💺 Ако усреднените очаквания на статистиката са лъжа, защото рядко съвпадат напълно с действителността, дори не често, то представата за реалност, която винаги почива върху Тонала (Tonatl) на образованието, на културата, и върху личния възможен и наличен опит, се допълва от новото нормално, от Нагуала (Naguatl), от чудесата, които не са част от Тонала; нови #BlackSwan, които не са част от опита и от обобщението на статистиката.
Притчите, поговорките, математическите аксиоми, са търсене на априорна аподиктичност, упътващи знаци в мъглата на новото, последно, настоящо непознато. Търсенето на априорни закони е войната на Живота от Твореца срещу физиката на Творението. Градинарството в Едем.
Таблиците на Кант в «Критика на Чистия Разум» ( в «Антитетика на Чистия Разум» след A405/B432, 4-те Антиномии A420-462/B448-490 и сл.), двойките Антиномии. Двата Синтаксиса на Карлос Кастанеда («The Active Side of Infinity» Пролог, pre-prologue Introduction относно 2 Syntax systems). Двете Теза и Антитеза, и двата Синтаксиса са два Тонала.
(Между другото, относно обратната страна на луната в КЧР A461/B489 — дори неразбираемото съвпадение или идеален физически синхрон имат своите кабинетни апологети и теоретици без предходния праксис.)
Даването на имена е законодателство и творчество само за практици.
Езикът дава имена на (Канторови) множества, които са априорни или опитно повторими — навикът на именуваните неща да се явяват, навикът на възприемането им според цикличното им явяване, тълкуванието подарено от културата (дадена култура или дадена еклектика или lingua franca) чрез езиковия синтаксис, са онова, което получава име и му се приписва природа.
Първа природа е навикът, не втора. Това, с което се ражда нещо, е при рода, при раждането му, на много индо-арийски езици, на господстващия синтаксис на lingua franca. Освен това, името не казва какво нещата са, защото нещата се менят циклично, съставните части изключват идеята и вечната същност зад колесницата, — името сочи към всичко, обозначава всичко, което именуваното множество не може да бъде, което навикът на цикличните му метаморфози изключва, apoha-vāda. Привично не може да бъде очаквано от изключването (via negativa). Изключението от опита е възможно, по чудо. Чудо е неочакваната, рядката обичайност. Въплътеният Бог е показал необичайните страни на собственото Си Творение, докато е бил в Плът, творейки Творението Си отвътре. 👣
